На 14 юни 1891 г. в столицата тържествено е открита “Международната католическа болница “Княгиня Клементина””.Идеята принадлежи на католическия мисионер, монах от Ордена на капуцините Тимотей Строна.
            В присъствието на католическата колония, дипломатическите агенти на католическите държави и представители на Двореца в началото на юни 1890 г. е положен основният камък на болницата.

На площ от 30 декара в сегашния квартал “Банишора”, в средата на мястото, болницата е изградена с формата на буквата “П”. Главният вход, намиращ се в центъра, разделя сградата на две отделения – мъжко и женско. В тъй наречения “черен двор” се отглеждат птици и животни. В североизточната част е създадена овощна градина, дръвчетата за която са подарени от княжеските градини в София и Варна, а останалата незастроена площ е превърната в голям и разкошен ограден парк. Нотариалният акт, издаден от Софийската община, е на името на католическата църква “Св. Йосиф” в столицата. Болницта е модерно оборудвана и таксите в нея са доста високи (1,50 – 3 лв. на ден за легло и 1 лв. за преглед), но поради липса на достатъчно здравни заведения натовареността на болницата е голяма.През 1889 г. заедно с католическия свещеник Козма Вики той започва да събира средства от богатата католическа колония за построяването на католическа болница в София. Княгиня Клементина, чийто изповедник е Тимотей, дава най-голямата сума. Австро-унгарският император Франц Йосиф дарява 10 000 крони с уговорката, че в бъдещата болница ще се лекуват безплатно бедни австро-унгарски поданици. Мястото за болницата е подарено от Софийската община,а проектът е изработен от дворцовия архитект Бранди.

 

Самата Клементина, въпреки че след откриването на болницата не стъпва повече там, лично назначава болничния персонал, първоначално състоящ се от 1 лекар, 1 слуга и 6 медицински сестри. Първият главен лекар е д-р Захария Попов, завършил Императорския харковски университет, а медицинските сестри са монахини от ордена “Св. Викенти” във Виена, изпратени по молба на Клементина от Папа Лъв ХІІІ. След смъртта на Клементина новият патрон на болницата Царица Елеонора дарява сватбения си подарък от Народното събрание в размер на 200 000 лв. за подобряване на болницата и почти всекидневно я посещава. По време на Балканската и Първата Световна Война болницата е дивизионна и е на разположение на войската.