На 14 юни 1891 г. в столицата тържествено е открита “Международната католическа болница “Княгиня Клементина””.Идеята принадлежи на католическия мисионер, монах от Ордена на капуцините Тимотей Строна.
            В присъствието на католическата колония, дипломатическите агенти на католическите държави и представители на Двореца в началото на юни 1890 г. е положен основният камък на болницата.

На площ от 30 декара в сегашния квартал “Банишора”, в средата на мястото, болницата е изградена с формата на буквата “П”. Главният вход, намиращ се в центъра, разделя сградата на две отделения – мъжко и женско. В тъй наречения “черен двор” се отглеждат птици и животни. В североизточната част е създадена овощна градина, дръвчетата за която са подарени от княжеските градини в София и Варна, а останалата незастроена площ е превърната в голям и разкошен ограден парк. Нотариалният акт, издаден от Софийската община, е на името на католическата църква “Св. Йосиф” в столицата. Болницта е модерно оборудвана и таксите в нея са доста високи (1,50 – 3 лв. на ден за легло и 1 лв. за преглед), но поради липса на достатъчно здравни заведения натовареността на болницата е голяма.През 1889 г. заедно с католическия свещеник Козма Вики той започва да събира средства от богатата католическа колония за построяването на католическа болница в София. Княгиня Клементина, чийто изповедник е Тимотей, дава най-голямата сума. Австро-унгарският император Франц Йосиф дарява 10 000 крони с уговорката, че в бъдещата болница ще се лекуват безплатно бедни австро-унгарски поданици. Мястото за болницата е подарено от Софийската община,а проектът е изработен от дворцовия архитект Бранди.

 

Самата Клементина, въпреки че след откриването на болницата не стъпва повече там, лично назначава болничния персонал, първоначално състоящ се от 1 лекар, 1 слуга и 6 медицински сестри. Първият главен лекар е д-р Захария Попов, завършил Императорския харковски университет, а медицинските сестри са монахини от ордена “Св. Викенти” във Виена, изпратени по молба на Клементина от Папа Лъв ХІІІ. След смъртта на Клементина новият патрон на болницата Царица Елеонора дарява сватбения си подарък от Народното събрание в размер на 200 000 лв. за подобряване на болницата и почти всекидневно я посещава. По време на Балканската и Първата Световна Война болницата е дивизионна и е на разположение на войската.

        В началото на 20-те години на ХХ век болницата преминава към католическата църква, като Дирекцията на народното здраве запазва известни контролни функции. Това на практика е единствената частна болница, в чието управление Дирекцията има официално регламентиран дял. От този период датират уставът и правилникът за вътрешния ред на болницата, просъществували до 1944 г. Натовареността и приходите на болницата непрекъснато се увеличават, което налага на мястото на събореното източно крило през 1937 г. да се изгради по проект на арх. Ив. Васильов двуетажна сграда с мансарден трети етаж и с една от най-съвременните вътрешни уредби в София – нов рентгенов апарат, централно водно отопление, радиоуредба със слушалки за всяко легло. По време на Втората световна война лекарите често са мобилизирани, а през януари 1944 г. болницата е евакуирана в с. Владая и с. Кладница и е единствената, която лекува безплатно пострадалите от бомбардировките.

През октомври същата година, след края на войната на българска територия , болницата е върната със заповед на Министерство на народната отбрана и е предадена на Съветските власти. Остава Съветска болница до 15.V. 1947 г. Клементинската болница е национализирана с Указ на Президиума на Великото народно събрание от 1.ІІІ. 1949 г. и така прекратява своето 58-годишно достойно съществуване като частна болница. На милосърдните сестри е предложено да останат, но те отказвати заминават за седалището на Ордена “Св. Честни кръст” в Швейцария. Впоследствие бившата вече Клементинска болница е прехвърлена към ІІ областна болница. 


Биографична справка

        Принцеса Мария – Клементина – Каролина – Леополдина – Клотилда, госпожица Божоле, родена на 3 юни 1817 г. в Пале Роял в Париж , е едно от десетте деца на Луи Филип, Крал на французите, и Мария – Амалия, дъщеря на Фердинанд І, крал на двете Сицилии. От дете проявява твърд характер, силна воля и разностранни познания, което и осигурява завидно място сред коронованите особи на Европа. Връстничка и близка приятелка в продължение на десетилетия на Кралица Виктория. Двадесет и шест годишна се омъжва за Август – Луи – Виктор, принц Сакс – Кобург – Готски. Най- младият от петте и деца, принц Фердинанд, за когото тя има големи амбиции, през юли 1887 г. е избран от Великото Народно Събрание за княз на България. Само няколко седмици след възкачването на Фердинанд на престола, Княгиня Клементина го последва – на 26 ноември 1887 г. тя е посрещната на българска територия от целия Министерски съвет, начело с министър-председателя Стефан Стамболов. Придружена от сина си, който я очаква в Сливница, Княгинята пристига след обяд същия ден в София. В продължение на години кралската дъщеря се бори с изолацията и атмосферата в Двореца, придавайки му постепенно и с много усилия изискан вид и светска атмосфера. Притежавайки вродена склонност към полити5ката и използвайки влиятелните си връзки с европейските кралски дворове, Княгиня Клементина подкрепя не само сина си, но и новото му отечество. Нейната пословична щедрост, всеотдайната и грижа за рано осиротелите деца на Фердинанд, добронамереността и личният й чар й спечелват симпатиите на всички слоеве на българското общество. Княгиня Клементина умира на 90-годишна възраст в Кобургския дворец във Виена на 16 февруари 1907 г., година преди да бъде обявена Независимостта на България и Княз Фердинанд да бъде провъзгласен за цар на българите, нейната заветна мечта.