ЛЕГЕНДА ЗА СЕРДИКА

”София, въплатена в женска същност и образ, идва от античността като скъп дар за християнството. Тя тръгва да шества като “Словото Божие”, като олицетворение на свойство на Бога, преминавайки през “новия Йерусалим”, “новия Рим”- Константиновия град, пръскайки светлината си и към Сердика-Средец-Триадица-София. Градът, за който самият император Константин Велики през IV в. възкликва “Сердика е моят Рим”.Градът срещнал възход и падение, приел разни лица, познат с различни имена.
Още в хилядолетието преди идването на Спасителя сред нас, за да изкупи първородния грях, племе,останало в историческото предание с името “серди”, избира място- богато и благодатно за всякакви прелести. Отсяда там, населва обширното и плодородно поле, дава името си на областта и на средищното и най-значимо селище, може би град-Сердика, Сардика.
За тези първи стъпки писменото историческо предание не е щедро на сведения. Пръв римския историк Дион Касий през 29-28 г.пр. Хр. е този, който споменава сердите и селището им, макар и с името Сегетке. Необходимо е повече от столетие, за да влязат трайно земята на сердите и техният град във вихъра на събитията, да излязат на арената на историята, и то завинаги. Независимо от промяната на името, което носи през времето. Най- продължително то остава свързано именно със сердите, с първите, дали има на Града.

В първата половина на II в.географът Клавдий Птоломей съобщава това име. А по времето на римския император Траян/98-117/ Сердика вече има правата на град, обогатявайки се с нова добавка към името си- родовото име на императора. Градът се нарича Улпия Сердика. Това име изписва върху монетите си през Iiв. на гръцки език градът. Същото, но на латински език, е изписано върху каменните надписи и военни дипломи.И така на тези два езика, името на града се явява в изключително разнообразие:
Предполага се, че от всички тези названия, идващи от племенното име,най- ранно и използвано още във времето преди римското заваевание е Сердонполис- Градът на сердите.Това название е традиционно още векове наред, изсечено в надписите,дори когато все по-често се появява името Сердика.
С името Сердонполис, или Сердика, градът заявява, че е създаден и принадлежи на племето серди и че се счита в правото си да се нарече полис- град, и така да се нареди до онези селища, които светът оценява като най-значителни постижения на цивилизацията.Това име ще бъде векове наред издълбавано на камък, изписвано на пергамент. С него хронисти и пътешественици ще припомнят древността на този град, равна и дори надминаваща тази на други стари и прославени европейски градове. Но докато много от тях са били изоставени от обитателите си, този град сменя имената си, но не отстъпва от мястото си, разраства се, но пази неизменно до ден днешен своя център там, където дълбоко в земята е забит коренът му. Защото на това място блика животворният горещ лечебен извор,привлякъл първите заселници и неизменно съпътствал живота тук като висше природно благо. Защото на това място се пресичат главните сухопътни артерии от Централна Европа през Балканите към многообразието на Изтока и от хладния Европейски север към слънчевото Средиземноморие.На такъв кръстопът животът не секва. Така всяка епоха е затваряла под своите градежи следите на миналото. Ценни свидетелства за устройството на града, за съдбоносни събития и за всекидневния живот са били затрупани от новосъздаденото, оставяйки на бъдещата българска столица едно голямо предизвикателство- да ги разкрие, изучи, съхрани и представи достойно.”

Район Сердика е разположен в северната част на Столицата и има следните граници: бул. Сливница, ул .Алдомировска, бул. Ген.Столетов, ул. Майор Векилски, ул. Йосиф Щросмайер, ул. Н.Михайловски, Надлез Надежда, бул. Илиянци, кв.Бенковски, Владайска река. Заеманата площ в описаните граници е 1753 ха, т.е. 1,3% от площта на областта София-град и около 8,8% от територията на компактния град.
Район Сердика има население – над 50 хил.жители.
Района обединява следните квартали: Фондови жилища, Банишора, Орландовци, Малашевци, Бенковски, а централната част е така наречената Драз махала.


Район Сердика е пътният възел на Столицата, именно тук се намира Централната автогара, която обаче със своето величие не може да засенчи Централната гара. Именно от тук гражданите на София поемат към различни точки на страната или чужбина.
На територията на района се намират и Централните софийски гробища, Католическите и военните гробища, Централен софийски затвор.
На територията на район Сердика има шест детски градини, три обединени детски заведения, една ясла, четири основни училища, три средни образователни училища, една профилирана гимназия по изобразителни изкуства, четири техникума и седем читалища.
На територията обслужват пациенти ІІ и V градски болници, Транспортен медицински институт, Седми и Девети ДКЦ и СЦ-2.
В район Сердика са разположени 11 % от промишлените предприятия на столицата. Основните отрасли са транспорт, енергетика, лека промишленост и машиностроене. По-големите от тях са: Управление пътни превози, Централна ж.п. гара, Завод за автоматика и телемеханика, Столична компания Градски транспорт, Трамвайно депо, СКГТ Електротранспорт, Топлофикационен район София, Пивоварна Люлин, Стилмет АД, Софияпласт ЕАД, Стинд ЕАД, ЗП – Т. Петров, ЗПДЕА Г. Костов, Котлостроене АД, Пречиствателна станция за отпадни води. На територията на района има три пощенски телефонни и телеграфни станции, банки: ОББ, Тексимбанк, Прокредитбанк.
Районната администрация ражда новаторските идеи благодарение на умението да работи в екип и непрекъснатия граждански диалог.

Тези идеи възникват като адекватен отговор на осъзнатите потребности, очаквания и изисквания на гражданите, защото общината – това са хората.
 
s_4.gif
Банер
Банер

Facebook

Банер