”София, въплатена в женска същност и образ, идва от античността като скъп дар за християнството. Тя тръгва да шества като “Словото Божие”, като олицетворение на свойство на Бога, преминавайки през “новия Йерусалим”, “новия Рим”- Константиновия град, пръскайки светлината си и към Сердика-Средец-Триадица-София. Градът, за който самият император Константин Велики през IV в. възкликва “Сердика е моят Рим”.Градът срещнал възход и падение, приел разни лица, познат с различни имена. Още в хилядолетието преди идването на Спасителя сред нас, за да изкупи първородния грях, племе,останало в историческото предание с името “серди”, избира място- богато и благодатно за всякакви прелести. Отсяда там, населва обширното и плодородно поле, дава името си на областта и на средищното и най-значимо селище, може би град-Сердика, Сардика. За тези първи стъпки писменото историческо предание не е щедро на сведения.

         Пръв римския историк Дион Касий през 29-28 г.пр. Хр. е този, който споменава сердите и селището им, макар и с името Сегетке. Необходимо е повече от столетие, за да влязат трайно земята на сердите и техният град във вихъра на събитията, да излязат на арената на историята, и то завинаги. Независимо от промяната на името, което носи през времето. Най- продължително то остава свързано именно със сердите, с първите, дали има на Града. В първата половина на II в.географът Клавдий Птоломей съобщава това име.

       А по времето на римския император Траян/98-117/ Сердика вече има правата на град, обогатявайки се с нова добавка към името си- родовото име на императора. Градът се нарича Улпия Сердика. Това име изписва върху монетите си през Iiв. на гръцки език градът. Същото, но на латински език, е изписано върху каменните надписи и военни дипломи.И така на тези два езика, името на града се явява в изключително разнообразие: Предполага се, че от всички тези названия, идващи от племенното име,най- ранно и използвано още във времето преди римското заваевание е Сердонполис- Градът на сердите.Това название е традиционно още векове наред, изсечено в надписите,дори когато все по-често се появява името Сердика. С името Сердонполис, или Сердика, градът заявява, че е създаден и принадлежи на племето серди и че се счита в правото си да се нарече полис- град, и така да се нареди до онези селища, които светът оценява като най-значителни постижения на цивилизацията.Това име ще бъде векове наред издълбавано на камък, изписвано на пергамент. С него хронисти и пътешественици ще припомнят древността на този град, равна и дори надминаваща тази на други стари и прославени европейски градове. Но докато много от тях са били изоставени от обитателите си, този град сменя имената си, но не отстъпва от мястото си, разраства се, но пази неизменно до ден днешен своя център там, където дълбоко в земята е забит коренът му. Защото на това място блика животворният горещ лечебен извор,привлякъл първите заселници и неизменно съпътствал живота тук като висше природно благо. Защото на това място се пресичат главните сухопътни артерии от Централна Европа през Балканите към многообразието на Изтока и от хладния Европейски север към слънчевото Средиземноморие.На такъв кръстопът животът не секва. Така всяка епоха е затваряла под своите градежи следите на миналото. Ценни свидетелства за устройството на града, за съдбоносни събития и за всекидневния живот са били затрупани от новосъздаденото, оставяйки на бъдещата българска столица едно голямо предизвикателство- да ги разкрие, изучи, съхрани и представи достойно.”